Мадейра. Плаване към вечната пролет
Мадейра, издигната над Атлантика
От морето Мадейра изглежда почти отвесна. Тъмни вулканични скали се издигат направо от дълбоките води на Атлантика, а по склоновете над тях сякаш по чудо са намерили място села и тераси. По-влажният северен бряг е особено драматичен — зелени долини, оголени скали и водопади, които се спускат по отвесите, понякога почти до самия океан. Véu da Noiva е сред най-познатите, а навътре в острова левадите отвеждат в друг свят от мъх, папрати, лаврови гори и водопади като Risco.
Морето и стръмният бряг
Морето около Мадейра има свой характер. Около архипелага редовно се срещат делфини и няколко вида китове, а близките острови Дезерташ остават важно убежище за средиземноморския тюлен монах и гнездящи морски птици. Стръмният бряг прави плаването различно от класически средиземноморски преход между заливи: дълбоката вода стига близо до сушата, а наистина защитените места за котва са малко. Да откриеш правилното място за спиране е част от преживяването.
Порто Санто: друг хоризонт
На около 30 морски мили североизточно Порто Санто е почти противоположността на Мадейра. Вместо високи зелени планини, той има дълъг нисък бряг и впечатляваща деветкилометрова ивица златист пясък. От ветроходната лодка островът предлага по-спокоен ритъм, чиста вода, малки крайбрежни островчета и защитено пристанище на южния бряг, където гостуващите яхти могат да застанат далеч от атлантическата мъртва вълна. И тук често се виждат китоподобни, а чистите води са известни с гмуркането и богатия морски живот.
Лодка и планински обувки
Обратно на Мадейра пейзажът се променя забележително бързо между брега и планината. Древната гора Лаурисилва покрива около една пета от острова, водата тече навсякъде през дерета и левади, а водопади се появяват както дълбоко в гората, така и по скалите над Атлантика. Това е от онези места, където лодката и планинските обувки в едно пътуване са напълно естествена комбинация.
