Шпицберген. Непознатата Арктика

Свалбард се намира далеч на север в Северния ледовит океан — място, където планините се издигат направо от фиордите, ледниците все още достигат морето, а между селищата се простират огромни пространства без никакви пътища.

Пътуването с ветроходна лодка променя усещането за мащаба на това място. През лятото тя отваря достъп до брегове, които иначе трудно могат да бъдат достигнати; през пролетта същите фиорди се превръщат в отправна точка за ски туринг директно от морето. Лодката не е просто транспорт между дестинациите — тя е базата, от която изследваме пейзажа.

Голяма част от маршрута зависи от вятъра, леда, снега и дивите животни. Фиорд, достъпен през една седмица, може да изглежда съвсем различно през следващата, а понякога най-интересното място е просто онова, до което условията ни позволяват да стигнем тази сутрин.

През лятото дневната светлина не изчезва денонощно. Ледниците могат да бъдат проследени навътре във фиордите, морски птици населяват цели отвесни скали, а северните елени, полярните лисици, моржовете и тюлените са част от пейзажа. Полярни мечки могат да се появят навсякъде в архипелага, затова всяко слизане на брега извън селищата изисква подготовка и постоянна бдителност.

Лонгиърбиен и Исфиорд

Лонгиърбиен е практическият център на Свалбард и едно от най-северните постоянни селища в света. Въгледобивът е оформил голяма част от историята му и старите индустриални конструкции все още стоят около града, който днес е все по-силно свързан с науката, логистиката и полярните пътувания.

Само на кратко разстояние отвъд селището пътната мрежа свършва.

Исфиорд се отваря на запад от Лонгиърбиен и се разклонява в няколко големи странични фиорда. В рамките на една и съща система могат да се достигнат ледници, стари миньорски селища, птичи колонии и обширни тундрови пространства.

За ветроходната лодка това е необичайно разнообразен район. Защитени вътрешни води могат да бъдат само на няколко часа от откритото море, а отделните разклонения водят към места с почти никакво човешко присъствие.

Пирамида и Билефиорд

Дълбоко в Билефиорд се намира Пирамида — бившето съветско миньорско селище под планината, дала името на града.

Добивът на въглища е прекратен в края на 90-те години и край фиорда остават жилищни блокове, промишлени сгради, културен дом и други части от селището. Това е една от най-необичайните срещи между човешката история и арктическата география на Свалбард.

Пристигането по вода е част от преживяването. Пирамида се появява постепенно в края на фиорда, обградена от планини, а наблизо широкият фронт на ледника Норденшьолд доминира пейзажа.

Белсун

Южно от Исфиорд, Белсун се разклонява в няколко дълги фиорда, обградени от долини и планински ридове.

Различни периоди от историята на Свалбард са оставили следи тук — китолов, лов с капани, минно дело и научни експедиции — но днес човешкото присъствие отново е оскъдно.

Широките тундрови пространства са добро местообитание за северния елен на Свалбард, а влажните зони и скалите се превръщат във важни места за гнездене през лятото. Брегът се мени между плажове, стари морени, речни долини и ледникови фронтове, което позволява напълно различни слизания на сушата в рамките на една фиордова система.

Хорнсун

Хорнсун се врязва дълбоко в южната част на Шпицберген, заобиколен от високи планини и няколко ледника, спускащи се към водата.

Плаващият лед често е част от подхода. При спокойно време лодката може да се движи сред късове, наскоро откъснали се от ледниковите фронтове, докато планините и ледниците остават видими по протежение на голяма част от фиорда.

Полски полярни изследователи работят в Хорнсун от десетилетия и районът продължава да има важна роля в науката за Арктика.

Тюлените използват леда и крайбрежието, морските птици гнездят по околните скали, а през района могат да преминават полярни мечки. Тук особено ясно маршрутът принадлежи на условията, а не на предварително фиксиран график.

Конгсфиорд и Ню Олесун

Конгсфиорд събира ледници, планински ридове, диви животни и едно от най-необичайните селища в Арктика.

Ню Олесун започва като миньорска общност, а по-късно се превръща в международна научноизследователска станция. Днес учени от различни държави работят тук върху климата, атмосферата, биологията и полярната среда, докато части от старото миньорско селище все още стоят сред по-новите научни сгради.

Мястото е свързано и с историята на ранната полярна авиация. Руал Амундсен и Умберто Нобиле използват Ню Олесун за експедиции към и над Северния полюс с дирижабъл, а старата швартова мачта все още стои извън селището.

Няколко ледника се вливат във фиорда, по крайбрежието се събират морски птици, а северни елени често се виждат в околната тундра.

Принс Карлс Форланд

Принс Карлс Форланд е дългият остров, разположен успоредно на западния бряг на Шпицберген. Тук няма постоянно селище, а голяма част от острова и околните води са защитени.

Брегът редува планински склонове, широки низини и плитки крайбрежни зони. Моржовете са особено характерни за тази част на Свалбард и използват ниските плажове и крайбрежните носове за почивка.

Откритото му положение означава, че вълнението и времето от океана се усещат много по-силно, отколкото дълбоко във вътрешността на големите фиорди.

Това е добър пример за възможностите, които дава ветроходната лодка в Свалбард: цял остров почти без човешка инфраструктура остава само на един морски преход от по-посещавания западен бряг.

Северозападен Шпицберген

Северозападният край на Шпицберген пази едни от най-силните връзки на архипелага с ранната история на арктическите изследвания и китолова.

Фиорди прорязват планините и ледниците, а малки острови са разпръснати из проточните канали. На няколко места по брега все още са запазени и защитени останки от китоловни станции и гробове от XVII век.

Магдаленафиорд е един от най-известните фиорди в района, с ледници в дъното и планини, издигащи се около залива. Съседните места са използвани от китоловци преди повече от четиристотин години.

По̀ на север морският лед започва да има все по-важна роля. Дори през лятото положението на ледения ръб може да промени възможностите за плаване от една седмица до следващата.

Ски туринг от морето

Пролетта придава на Свалбард друг характер. Снегът все още покрива планините, докато фиордите започват да се отварят за лодките, създавайки условия за един от най-интересните начини за изследване на архипелага — движение между зоните за ски туринг по море.

Лодката се превръща в подвижна база. Вместо всеки ден да се връщаме в една и съща долина, можем да пуснем котва в различен фиорд, да слезем на брега с динги и да започнем изкачването почти от морското равнище.

До много от тези планини не водят никакви пътища. Някои склонове рядко са посещавани, освен от хора, пристигащи откъм водата.

Маршрутите могат да водят от брега през широки снежни полета и ридове към арктически върхове, последвани от дълги спускания обратно към фиорда и лодката долу. В сезона на среднощното слънце светлината вече не е ограничението; снегът, вятърът, видимостта, морският лед и лавинните условия определят къде е разумно да отидем.

Тази гъвкавост е част от ски туринга в Свалбард. Планиран връх може да бъде заменен с друга долина или друг фиорд, ако условията се променят. Плаването и ските работят заедно — лодката осигурява достъпа, а пейзажът определя маршрута.

Дивите животни и морето

Дивият живот в Свалбард не е ограничен до определени резервати или места за наблюдение. Той може да се появи почти навсякъде по маршрута.

Моржовете почиват по плажовете и леда. Тюлените се движат между фиордите и ледниковите фронтове. Полярните лисици следват крайбрежието и птичи колонии, а северните елени на Свалбард пасат из откритата тундра.

Китове също се срещат около архипелага — както в открито море, така и в някои от по-големите фиорди.

Полярните мечки са различни. Те не са животни, които трябва да търсим или приближаваме, но присъствието им определя начина, по който се движим в пейзажа. Планирано слизане на брега може просто да бъде отменено, ако условията или дивите животни го правят неподходящо.

Тази несигурност е част от отговорното пътуване тук.

Плаване в Свалбард

Плаването в Свалбард не е толкова изпълнение на фиксиран списък с места, колкото движение с лодката през постоянно променяща се арктическа среда.

Ледниците създават местни ветрове, плаващ лед може да се появи далеч отвъд ледниковите фронтове, а условията в съседни фиорди понякога се различават значително. Някои котвени стоянки лежат дълбоко между планините и могат да бъдат почти напълно тихи; други остават открити към вълнението и времето от морето.

Извън основните селища почти няма обичайни яхтени съоръжения. Лодката е базата за навигация, хранене, вахти, слизания на брега, ски преходи и тихите часове на котва.

Точно това прави Свалбард толкова подходящ за изследване под платна: пътищата достигат само до малка част от архипелага, докато фиордите свързват пейзажи, ледници и планини, до които и днес най-естествено се стига откъм водата.